16.07.1967г.
Като нощ с ограбени звезди,
спуснала се някъде от облака -
така горчиво плачеш и... вали...
искаш да осмислиш тихо болката.
Като пъстра нежна пеперуда,
виеща се над омаен парк,
мислиш, че смъртта му е заблуда,
а... навън е плъпнал сивкав мрак.
Пазиш още детски непокътнат смях
в спомени за твойто мило лято:
нежни стъпки, пролет и в един от тях -
принц на коня в... есенното злато...
06.07.2007г.
© Мери Попинз Todos los derechos reservados