6 jul 2007, 16:43

16.07.1967

  Poesía
770 0 12
 

16.07.1967г.


                               на мама

Като нощ с ограбени звезди,

спуснала се някъде от облака -

така горчиво плачеш и... вали...

искаш да осмислиш тихо болката.


Като пъстра нежна пеперуда,

виеща се над омаен парк,

мислиш, че смъртта му е заблуда,

а... навън е плъпнал сивкав мрак.


Пазиш още детски непокътнат смях

в спомени за твойто мило лято:

нежни стъпки, пролет и в един от тях -

принц на коня в... есенното злато...


06.07.2007г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...