Меричка (Мери Попинз)
1 720

6 jul 2007, 16:43

16.07.1967

Poesía

767 0 12

16.07.1967г.

на мама

Като нощ с ограбени звезди,

спуснала се някъде от облака -

така горчиво плачеш и... вали...

искаш да осмислиш тихо болката.

Като пъстра нежна пеперуда,

виеща се над омаен парк,

мислиш, че смъртта му е заблуда,

а... навън е плъпнал сивкав мрак.

Пазиш още детски непокътнат смях

в спомени за твойто мило лято:

нежни стъпки, пролет и в един от тях -

принц на коня в... есенното злато...

06.07.2007г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0