Меричка (Мери Попинз) Меричка (Мери Попинз)
1 720
6 июл. 2007 г., 16:43

16.07.1967

771 0 12
 

16.07.1967г.


                               на мама

Като нощ с ограбени звезди,

спуснала се някъде от облака -

така горчиво плачеш и... вали...

искаш да осмислиш тихо болката.


Като пъстра нежна пеперуда,

виеща се над омаен парк,

мислиш, че смъртта му е заблуда,

а... навън е плъпнал сивкав мрак.


Пазиш още детски непокътнат смях

в спомени за твойто мило лято:

нежни стъпки, пролет и в един от тях -

принц на коня в... есенното злато...


06.07.2007г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Попинз Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0