Jul 6, 2007, 4:43 PM

16.07.1967

  Poetry
768 0 12
 

16.07.1967г.


                               на мама

Като нощ с ограбени звезди,

спуснала се някъде от облака -

така горчиво плачеш и... вали...

искаш да осмислиш тихо болката.


Като пъстра нежна пеперуда,

виеща се над омаен парк,

мислиш, че смъртта му е заблуда,

а... навън е плъпнал сивкав мрак.


Пазиш още детски непокътнат смях

в спомени за твойто мило лято:

нежни стъпки, пролет и в един от тях -

принц на коня в... есенното злато...


06.07.2007г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...