Меричка (Мери Попинз)
1 720

6.07.2007 г., 16:43

16.07.1967

Поезия

766 0 12

16.07.1967г.

на мама

Като нощ с ограбени звезди,

спуснала се някъде от облака -

така горчиво плачеш и... вали...

искаш да осмислиш тихо болката.

Като пъстра нежна пеперуда,

виеща се над омаен парк,

мислиш, че смъртта му е заблуда,

а... навън е плъпнал сивкав мрак.

Пазиш още детски непокътнат смях

в спомени за твойто мило лято:

нежни стъпки, пролет и в един от тях -

принц на коня в... есенното злато...

06.07.2007г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0