10 may 2022, 9:03

***

  Poesía
459 0 0

Вярват ли във мене игрите,

които се преплитат в живота?

Греят ли помежду ни звездите,

литнали ангелски във небосвода?

 

 

Думи ли са нечии желания,

толкова зелени в моите очи,

или са наивни детски своеволия,

превърнали се в прах?Как боли

 

 

да чувам моето име,

а аз с гръб мълча,мълча

и чакам в мене птицата да литне,

минавайки през човешките обръчи.

 

 

И искам в люляците като пчела,

аз , незнайницата , да заспя.

Да се събудя с многоцветната душа

на моята несбъдната мечта.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Yoana Yordanova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...