10 may 2022, 9:03

***

  Poesía
464 0 0

Вярват ли във мене игрите,

които се преплитат в живота?

Греят ли помежду ни звездите,

литнали ангелски във небосвода?

 

 

Думи ли са нечии желания,

толкова зелени в моите очи,

или са наивни детски своеволия,

превърнали се в прах?Как боли

 

 

да чувам моето име,

а аз с гръб мълча,мълча

и чакам в мене птицата да литне,

минавайки през човешките обръчи.

 

 

И искам в люляците като пчела,

аз , незнайницата , да заспя.

Да се събудя с многоцветната душа

на моята несбъдната мечта.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Yoana Yordanova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...