May 10, 2022, 9:03 AM

***

  Poetry
457 0 0

Вярват ли във мене игрите,

които се преплитат в живота?

Греят ли помежду ни звездите,

литнали ангелски във небосвода?

 

 

Думи ли са нечии желания,

толкова зелени в моите очи,

или са наивни детски своеволия,

превърнали се в прах?Как боли

 

 

да чувам моето име,

а аз с гръб мълча,мълча

и чакам в мене птицата да литне,

минавайки през човешките обръчи.

 

 

И искам в люляците като пчела,

аз , незнайницата , да заспя.

Да се събудя с многоцветната душа

на моята несбъдната мечта.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Yoana Yordanova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...