10.05.2022 г., 9:03

***

462 0 0

Вярват ли във мене игрите,

които се преплитат в живота?

Греят ли помежду ни звездите,

литнали ангелски във небосвода?

 

 

Думи ли са нечии желания,

толкова зелени в моите очи,

или са наивни детски своеволия,

превърнали се в прах?Как боли

 

 

да чувам моето име,

а аз с гръб мълча,мълча

и чакам в мене птицата да литне,

минавайки през човешките обръчи.

 

 

И искам в люляците като пчела,

аз , незнайницата , да заспя.

Да се събудя с многоцветната душа

на моята несбъдната мечта.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yoana Yordanova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...