10.05.2022 г., 9:03

***

460 0 0

Вярват ли във мене игрите,

които се преплитат в живота?

Греят ли помежду ни звездите,

литнали ангелски във небосвода?

 

 

Думи ли са нечии желания,

толкова зелени в моите очи,

или са наивни детски своеволия,

превърнали се в прах?Как боли

 

 

да чувам моето име,

а аз с гръб мълча,мълча

и чакам в мене птицата да литне,

минавайки през човешките обръчи.

 

 

И искам в люляците като пчела,

аз , незнайницата , да заспя.

Да се събудя с многоцветната душа

на моята несбъдната мечта.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yoana Yordanova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...