4 sept 2009, 15:53

* * *

  Poesía
706 0 2

На твоя образ аз ще посветя

онова, което от години в себе си тая.

Любов, събирана в живота  толкоз време,

че може да спаси и теб, и другите, но не и мене.

 

 

Ще видиш силна ярка светлина,

но не се плаши - това не е смъртта.

Вечността, която твоята обич ми подари,

използвам да спасявам изгубените като теб души.

 

 

Това съм аз,  за мене всеки ден се будиш,

а нощем пак за мен в съня се губиш.

Така отново аз съм твоят смисъл да живееш,

дори и да ме няма - ти мойта песен ще запееш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Габриела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....