outland (Габриела )
6 3
4 sept 2009, 15:53

* * * 

  Poesía
566 0 2

На твоя образ аз ще посветя

онова, което от години в себе си тая.

Любов, събирана в живота  толкоз време,

че може да спаси и теб, и другите, но не и мене.

 

 

Ще видиш силна ярка светлина,

но не се плаши - това не е смъртта.

Вечността, която твоята обич ми подари,

използвам да спасявам изгубените като теб души.

 

 

Това съм аз,  за мене всеки ден се будиш,

а нощем пак за мен в съня се губиш.

Така отново аз съм твоят смисъл да живееш,

дори и да ме няма - ти мойта песен ще запееш.

© Габриела Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??