4.09.2009 г., 15:53

* * *

704 0 2

На твоя образ аз ще посветя

онова, което от години в себе си тая.

Любов, събирана в живота  толкоз време,

че може да спаси и теб, и другите, но не и мене.

 

 

Ще видиш силна ярка светлина,

но не се плаши - това не е смъртта.

Вечността, която твоята обич ми подари,

използвам да спасявам изгубените като теб души.

 

 

Това съм аз,  за мене всеки ден се будиш,

а нощем пак за мен в съня се губиш.

Така отново аз съм твоят смисъл да живееш,

дори и да ме няма - ти мойта песен ще запееш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габриела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...