Sep 4, 2009, 3:53 PM

* * *

  Poetry
705 0 2

На твоя образ аз ще посветя

онова, което от години в себе си тая.

Любов, събирана в живота  толкоз време,

че може да спаси и теб, и другите, но не и мене.

 

 

Ще видиш силна ярка светлина,

но не се плаши - това не е смъртта.

Вечността, която твоята обич ми подари,

използвам да спасявам изгубените като теб души.

 

 

Това съм аз,  за мене всеки ден се будиш,

а нощем пак за мен в съня се губиш.

Така отново аз съм твоят смисъл да живееш,

дори и да ме няма - ти мойта песен ще запееш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Габриела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...