26 dic 2010, 17:20

* * * 

  Poesía
594 0 2

Да бе в очите ми искрица,

да бе в ръцете ми мечта,

с топъл поглед да погаля

измръзналата ни земя.

 

 

Поех те в длани да те стопля,

премръзнало, увяхващо стъбло,

а някога било си силно,

могъщо тайнствено дърво.

 

 

Листата ти безброй надежди,

изкапали от хорските усти,

сега ги тъпче и отвежда

към сметище с несбъднати мечти.

 

 

 

 

                                    13.12.2010

© Надежда Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??