Да бе в очите ми искрица,
да бе в ръцете ми мечта,
с топъл поглед да погаля
измръзналата ни земя.
Поех те в длани да те стопля,
премръзнало, увяхващо стъбло,
а някога било си силно,
могъщо тайнствено дърво.
Листата ти безброй надежди,
изкапали от хорските усти,
сега ги тъпче и отвежда
към сметище с несбъднати мечти.
13.12.2010
© Надежда Всички права запазени