26.12.2010 г., 17:20 ч.

* * * 

  Поезия
595 0 2

Да бе в очите ми искрица,

да бе в ръцете ми мечта,

с топъл поглед да погаля

измръзналата ни земя.

 

 

Поех те в длани да те стопля,

премръзнало, увяхващо стъбло,

а някога било си силно,

могъщо тайнствено дърво.

 

 

Листата ти безброй надежди,

изкапали от хорските усти,

сега ги тъпче и отвежда

към сметище с несбъднати мечти.

 

 

 

 

                                    13.12.2010

© Надежда Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??