22 may 2023, 1:16

* * *

  Poesía
1.1K 18 10

Не ми тежат безкрайните пустини

от залеза окървавени

и пясъците като символ

на всичко в нас опустошено...

 

Отвикнал съм да наблюдавам

света, от който съм изчезнал.

Преди да се родя съм знаел,

че ще остана непотребен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добър стих, но може би му липсва малко оптимизъм
  • Силна творба! Поздравления!
  • Подкрепям напълно коментара на,Пчеличката,Виолета.Поздравления,Приятелю!Весел празник!
  • Дай Боже, повече такива непотребни.
  • Скъпи колеги по перо и приятели!
    Най-сърдечно ви благодаря за страхотните коментари и за вашата морална подкрепа. Благодаря също и за високите ви оценки и за поставянето на стиха ми в Любими. Бъдете здрави и щастливи и Бог да ви пази! В предверието сме на един от най-светлите български празници - 24 май. Весело посрещане на деня на писмеността на вас и на всички Откровенци!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...