May 22, 2023, 1:16 AM

* * *

  Poetry
1.1K 18 10

Не ми тежат безкрайните пустини

от залеза окървавени

и пясъците като символ

на всичко в нас опустошено...

 

Отвикнал съм да наблюдавам

света, от който съм изчезнал.

Преди да се родя съм знаел,

че ще остана непотребен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Добър стих, но може би му липсва малко оптимизъм
  • Силна творба! Поздравления!
  • Подкрепям напълно коментара на,Пчеличката,Виолета.Поздравления,Приятелю!Весел празник!
  • Дай Боже, повече такива непотребни.
  • Скъпи колеги по перо и приятели!
    Най-сърдечно ви благодаря за страхотните коментари и за вашата морална подкрепа. Благодаря също и за високите ви оценки и за поставянето на стиха ми в Любими. Бъдете здрави и щастливи и Бог да ви пази! В предверието сме на един от най-светлите български празници - 24 май. Весело посрещане на деня на писмеността на вас и на всички Откровенци!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...