vega666 (Младен Мисана)
1554 14309
22.05.2023 г., 1:16 ч.

* * * 

  Поезия
559 18 13

Не ми тежат безкрайните пустини

от залеза окървавени

и пясъците като символ

на всичко в нас опустошено...

 

Отвикнал съм да наблюдавам

света, от който съм изчезнал.

Преди да се родя съм знаел,

че ще остана непотребен!

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Силна творба! Поздравления!
  • Подкрепям напълно коментара на,Пчеличката,Виолета.Поздравления,Приятелю!Весел празник!
  • Дай Боже, повече такива непотребни.
  • Скъпи колеги по перо и приятели!
    Най-сърдечно ви благодаря за страхотните коментари и за вашата морална подкрепа. Благодаря също и за високите ви оценки и за поставянето на стиха ми в Любими. Бъдете здрави и щастливи и Бог да ви пази! В предверието сме на един от най-светлите български празници - 24 май. Весело посрещане на деня на писмеността на вас и на всички Откровенци!
  • Застаналите отстрани имат отличната перспектива да осмислят и в пълнота да възприемат ставащото около тях. Те виждат цялата картина, ...Прекрасен, метафоричен стих! Поздравления, Поете!
  • Потребен си и още как!
    И прекрасната ти поезия също!
  • Твоята поезия е великолепна и изпълнена с толкова мъдрост, с такъв финес на използвани метафори и алюзии, че не можеш да "останеш непотребен". Словото ти е нужно на мен и много други в сайта! Пише, поете мой! А аз ще благоговея пред творчеството ти!
  • Ти си премъдър, за да не взимаш света за даденост, Младене! И си твърде скромен, за да признаеш своята значимост и потребност за околните. Благодаря ти , че чрез своята качествена и неповторима поезия ни показваш що е мъдрост!
  • Младене, мъдрост, прозрения, осмисляне краткостта на земните ни дни, които трябва да изпълним със смисъл! За мен е удоволствие да те чета! Поздравления!
  • Харесва ми тази импресия, която със силни метафори си отразил многостранността и безнадеждността на този свят.
  • Сутринта рано прочетох стиха ти. Изникна ми паралел с някакъв стих, не помня от кого писан - ще цитирам по памет-

    Бе седми ден. Под гъста сянка той
    умря, сред лесовете пил отрова.
    Среднощ възкръсна силен в своя вой
    проходи с крачка твърда и сурова.

    Тогава още пещерните хора
    не търсеха във вярата опора-
    омаяни навярно са били
    от огъня над урви и скали.

    Вървеше той-същ звяр под тъмен свод
    не жертви - искаше при всяка среща...
    да примирява земния живот
    на злата смърт с целувката гореща.
    -------
    Радвам се, че мога да се доверя на мъдростта ти, която ме учи да възприемам света с поносимост! Благодаря ти, приятелю!
  • Удоволствие е да чета такива творби!
  • Силен стих, Младен! Така е, още преди да се родим, сме знаели какво ни чака, само че сме забравили по пътя си към земята и цял живот си спомняме на части от това. Докосваш вселенски истини със стиховете си. Благодаря ти!
Предложения
: ??:??