16 feb 2012, 16:31

* * *

  Poesía » Otra
845 0 2

Равна степ, утрото протяга се лениво.

Първите лъчи зоват два коня,

във вихър слети, от табора излетели.

Бяла Грация и Черен Вулкан,

препускат натам

хоризонта да покорят,

свободата да споделят...

Аз белия ще яхна, ти черния покори

и тяхната енергия в нас да заструи,

посоката вярна с тях да открием

може би...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Че, що? Конете не могат ли да излетят от табора? Ами ако ги е "напушил" цигански глад глад?
  • Госпожо, в табора живеят циганите. Конете скитат на табуни... Другото е трудно да се коментира, пък и няма смисъл, повярвайте ми!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...