* * *

Poesía » Otra

847 0 2

Равна степ, утрото протяга се лениво.

Първите лъчи зоват два коня,

във вихър слети, от табора излетели.

Бяла Грация и Черен Вулкан,

препускат натам

хоризонта да покорят,

свободата да споделят...

Аз белия ще яхна, ти черния покори

и тяхната енергия в нас да заструи,

посоката вярна с тях да открием

може би...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

kasius (Бостан Бостанджиев)

Че, що? Конете не могат ли да излетят от табора? Ами ако ги е "напушил" цигански глад глад?

2012-02-21T21:37:41+02:00
severianin (Валентин Чернев)

Госпожо, в табора живеят циганите. Конете скитат на табуни... Другото е трудно да се коментира, пък и няма смисъл, повярвайте ми!

2012-02-16T20:48:56+02:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0