16.02.2012 г., 16:31

* * *

842 0 2

Равна степ, утрото протяга се лениво.

Първите лъчи зоват два коня,

във вихър слети, от табора излетели.

Бяла Грация и Черен Вулкан,

препускат натам

хоризонта да покорят,

свободата да споделят...

Аз белия ще яхна, ти черния покори

и тяхната енергия в нас да заструи,

посоката вярна с тях да открием

може би...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Че, що? Конете не могат ли да излетят от табора? Ами ако ги е "напушил" цигански глад глад?
  • Госпожо, в табора живеят циганите. Конете скитат на табуни... Другото е трудно да се коментира, пък и няма смисъл, повярвайте ми!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...