Feb 16, 2012, 4:31 PM

* * *

  Poetry » Other
843 0 2

Равна степ, утрото протяга се лениво.

Първите лъчи зоват два коня,

във вихър слети, от табора излетели.

Бяла Грация и Черен Вулкан,

препускат натам

хоризонта да покорят,

свободата да споделят...

Аз белия ще яхна, ти черния покори

и тяхната енергия в нас да заструи,

посоката вярна с тях да открием

може би...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Че, що? Конете не могат ли да излетят от табора? Ами ако ги е "напушил" цигански глад глад?
  • Госпожо, в табора живеят циганите. Конете скитат на табуни... Другото е трудно да се коментира, пък и няма смисъл, повярвайте ми!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....