* * *
Лиса скита из полето,
гладна, като вейка слаба
и мечтае за петлето,
дето сутрин буди баба.
Някой ден ще се получи
и ще хвана туй пернато,
ала баба има куче,
пази птичето са ято.
Пробвах рано отзарана,
пробвах в нощна доба глуха,
лае Шаро, щом те хвана,
ще ти скъсам аз кожуха.
Груб си, Шаро, аз съм дама
и кожухът ми е марка,
но с мечта останах само,
за петленце или ярка.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
