19 янв. 2014 г., 22:35

* * *

1.6K 0 21

Лиса скита из полето,
гладна, като вейка слаба
и мечтае за петлето,
дето сутрин буди баба.


Някой ден ще се получи
и ще хвана туй пернато,
ала баба има куче,
пази птичето са ято.


Пробвах рано отзарана,
пробвах в нощна доба глуха,
лае Шаро, щом те хвана,
ще ти скъсам аз кожуха.


Груб си, Шаро, аз съм дама
и кожухът ми е марка,
но с мечта останах само,
за петленце или ярка.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....