Лиса скита из полето,
гладна, като вейка слаба
и мечтае за петлето,
дето сутрин буди баба.
Някой ден ще се получи
и ще хвана туй пернато,
ала баба има куче,
пази птичето са ято.
Пробвах рано отзарана,
пробвах в нощна доба глуха,
лае Шаро, щом те хвана,
ще ти скъсам аз кожуха.
Груб си, Шаро, аз съм дама
и кожухът ми е марка,
но с мечта останах само,
за петленце или ярка.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
