* * *

30 mar 2012, 14:31

Poesía » De amor

891 0 0

Мозаечен въздух
от сивкави кристалчета,
в минало оплискани,
донесени в бледа реалност.
Отсреща е страшно,
отнето от прозрачно подобие
крехко, в своето сътворяване.
Не може да го докоснеш,
да прекосиш канарата,
надвиснала злобно в
двата края на съдбата.
Сънено, сякаш размазана ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Propuestas