* * *
Мозаечен въздух
от сивкави кристалчета,
в минало оплискани,
донесени в бледа реалност.
Отсреща е страшно,
отнето от прозрачно подобие
крехко, в своето сътворяване.
Не може да го докоснеш,
да прекосиш канарата,
надвиснала злобно в
двата края на съдбата.
Сънено, сякаш размазана
от лоши стъкла -
отсреща стои любовта.
Красива, отнета от чудовище,
омагьосана от прозрачно
подобие на щастлива съдба.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Ангелова Все права защищены
