* * *

Mar 30, 2012, 2:31 PM

Poetry » Love

760 0 0

Мозаечен въздух

от сивкави кристалчета,

в минало оплискани,

донесени в бледа реалност.

Отсреща е страшно,

отнето от прозрачно подобие

крехко, в своето сътворяване.

Не може да го докоснеш,

да прекосиш канарата,

надвиснала злобно в

двата края на съдбата.

Сънено, сякаш размазана

от лоши стъкла -

отсреща стои любовта.

Красива, отнета от чудовище,

омагьосана от прозрачно

подобие на щастлива съдба.

Please sign in with your account so you can comment and vote.