* * *
Мозаечен въздух
от сивкави кристалчета,
в минало оплискани,
донесени в бледа реалност.
Отсреща е страшно,
отнето от прозрачно подобие
крехко, в своето сътворяване.
Не може да го докоснеш,
да прекосиш канарата,
надвиснала злобно в
двата края на съдбата.
Сънено, сякаш размазана
от лоши стъкла -
отсреща стои любовта.
Красива, отнета от чудовище,
омагьосана от прозрачно
подобие на щастлива съдба.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Ангелова Всички права запазени
