28 nov 2005, 16:40

**2

  Poesía
1.2K 0 1

И бавно загивам от СПИН
паднал духом,в нищета.
Изоставен,сам,един,
вече обречен съм на самота

Животът жесток е разбрах,
с пълни шепи събирах,
гадостта, с мъка отпивах
и мисля че вече умирам.

/Не погубвайте вярата си.Дори за месец,ден,час можете да достигнете до смисъла на на вашето съществуване,а тогава"човекът" вътре във вас ще остане вечено жив/

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Разгледах произведенията ти. И незнам поправи ме ако греша от всички лъха някаква силна болка и в същото време много оптимизъм. Браво. Искам все пак да попитам свързани ли са стиховете ти с някакви лични преживявания?

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....