28 нояб. 2005 г., 16:40

**2 

  Поэзия
1081 0 1
И бавно загивам от СПИН
паднал духом,в нищета.
Изоставен,сам,един,
вече обречен съм на самота
Животът жесток е разбрах,
с пълни шепи събирах,
гадостта, с мъка отпивах
и мисля че вече умирам.
/Не погубвайте вярата си.Дори за месец,ден,час можете да достигнете до смисъла на на вашето съществуване,а тогава"човекът" вътре във вас ще остане вечено жив/

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Спасов Все права защищены

Предложения
: ??:??