28.11.2005 г., 16:40 ч.

**2 

  Поезия
1016 0 1

И бавно загивам от СПИН
паднал духом,в нищета.
Изоставен,сам,един,
вече обречен съм на самота

Животът жесток е разбрах,
с пълни шепи събирах,
гадостта, с мъка отпивах
и мисля че вече умирам.

/Не погубвайте вярата си.Дори за месец,ден,час можете да достигнете до смисъла на на вашето съществуване,а тогава"човекът" вътре във вас ще остане вечено жив/

© Валери Спасов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Разгледах произведенията ти. И незнам поправи ме ако греша от всички лъха някаква силна болка и в същото време много оптимизъм. Браво. Искам все пак да попитам свързани ли са стиховете ти с някакви лични преживявания?
Предложения
: ??:??