20
Две десетилетия живея
и се мъча да го разбера
този свят. И плача, и се смея,
вечно търся правилния път.
И за краткото си земно време,
аз разбрах със сигурност едно -
нека хвърлят камъни по тебе,
ти човек бъди, прави добро!
Вярно, че не всеки оценява,
но поне един сред други сто
ще повярва в теб. Той заслужава
цялата ти искрена любов.
А пък времето така препуска...
Календарът просто си върви...
Всяка сила, знай, ще те напусне,
ако съвестта ти натежи.
Затова, недей да се страхуваш -
няма да си тук до край света...
Има начин друг да съществуваш -
да оставиш своята следа!
Редовете ти звучат наивно...
но чети ги и повярвай в тях!
А след още двадесет години
аз за теб ще ги напиша пак!
© Любимата Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Много хубаво и зряло звучение за 20. Не си се поддала на сантиментализма, който лъха почти от всяко творение, написано от нежния пол. Не губиш чувство за ориентация и не изпадаш в безсмислени словосъчетания с цел да гониш само звуков резонанс. Последователността на мисълта, съчетана с преценения ритъм и рима до самия край на стихотворението ти, налага на тези, които се увличат да пишат оценки да се съобразят и като минимум да оценяват по приетата тук система от 6 нагоре!!!
-
Много хубаво и чувствено! Оценявам! Поздрави за силния стих!
-
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
но чети ги и повярвай в тях!
А след още двадесет години
аз за теб ще ги напиша пак!
Много житейско и смислено съдържание!