22.09.2013 г., 20:52

20

629 1 4

Две десетилетия живея
и се мъча да го разбера
този свят. И плача, и се смея,
вечно търся правилния път.
И за краткото си земно време,
аз разбрах със сигурност едно -
нека хвърлят камъни по тебе,
ти човек бъди, прави добро!
Вярно, че не всеки оценява,
но поне един сред други сто
ще повярва в теб. Той заслужава
цялата ти искрена любов.
А пък времето така препуска...
Календарът просто си върви...
Всяка сила, знай, ще те напусне,
ако съвестта ти натежи.
Затова, недей да се страхуваш -
няма да си тук до край света...
Има начин друг да съществуваш -
да оставиш своята следа!

Редовете ти звучат наивно...
но чети ги и повярвай в тях!
А след още двадесет години
аз за теб ще ги напиша пак!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любимата Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Редовете ти звучат наивно...
    но чети ги и повярвай в тях!
    А след още двадесет години
    аз за теб ще ги напиша пак!

    Много житейско и смислено съдържание!
  • Много хубаво и зряло звучение за 20. Не си се поддала на сантиментализма, който лъха почти от всяко творение, написано от нежния пол. Не губиш чувство за ориентация и не изпадаш в безсмислени словосъчетания с цел да гониш само звуков резонанс. Последователността на мисълта, съчетана с преценения ритъм и рима до самия край на стихотворението ти, налага на тези, които се увличат да пишат оценки да се съобразят и като минимум да оценяват по приетата тук система от 6 нагоре!!!
  • Много хубаво и чувствено! Оценявам! Поздрави за силния стих!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...