16 may 2014, 12:08  

20 грама

  Poesía
1.1K 0 2

Толкоз малка, а колко тежи -

двайсет грама, гърба ми превили.

За да нося човешка душа,

нечовешки ще трябват усилия.

 

Тя е облак и дим, и мечта,

несъбрана във плътните длани.

Като камък виси на врата.

Като спомен дълбае ми рани.

 

Толкоз малка, проклета душа,

да лети е забравила сякаш.

Спъва свойте оловни крака

във надежда, че има „нататък“

 

Ако можех, отрязала бих

тази котва в морето от сълзи...

Без душа, без душа се лети!

Двайсет грама, напълно ненужни!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Толкоз малка, а колко тежи -

    двайсет грама, гърба ми превили.

    За да нося човешка душа,

    нечовешки ще трябват усилия."
    ----------------------------------------------
    Много силен елегичен стих и много талантливо
    сътворен, страхотни стихове пишеш, впечатлена
    съм, много ми харесват! ПОЗДРАВИ! БЪДИ!
  • Споделям финала!

    Поздрав, Евгения!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...