May 16, 2014, 12:08 PM  

20 грама 

  Poetry
816 0 2

Толкоз малка, а колко тежи -

двайсет грама, гърба ми превили.

За да нося човешка душа,

нечовешки ще трябват усилия.

 

Тя е облак и дим, и мечта,

несъбрана във плътните длани.

Като камък виси на врата.

Като спомен дълбае ми рани.

 

Толкоз малка, проклета душа,

да лети е забравила сякаш.

Спъва свойте оловни крака

във надежда, че има „нататък“

 

Ако можех, отрязала бих

тази котва в морето от сълзи...

Без душа, без душа се лети!

Двайсет грама, напълно ненужни!

 

 

 

© Евгения Илиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "Толкоз малка, а колко тежи -

    двайсет грама, гърба ми превили.

    За да нося човешка душа,

    нечовешки ще трябват усилия."
    ----------------------------------------------
    Много силен елегичен стих и много талантливо
    сътворен, страхотни стихове пишеш, впечатлена
    съм, много ми харесват! ПОЗДРАВИ! БЪДИ!
  • Споделям финала!

    Поздрав, Евгения!
Random works
: ??:??