Толкоз малка, а колко тежи -
двайсет грама, гърба ми превили.
За да нося човешка душа,
нечовешки ще трябват усилия.
Тя е облак и дим, и мечта,
несъбрана във плътните длани.
Като камък виси на врата.
Като спомен дълбае ми рани.
Толкоз малка, проклета душа,
да лети е забравила сякаш.
Спъва свойте оловни крака
във надежда, че има „нататък“ ...