8 ago 2025, 11:59

***

  Poesía
183 0 0

Нещо се разбърка времето

и на перваза ми, тук на балкона,

след дъжда, след вятъра временен

кацна пух от боне на кокона.

 

Чух как в мен нещо въздиша.

Изведнъж нечий глас ми говори:

"Ей ти птиче перо! Да напишеш

най-красивата своя история!"

 

Хванах музата с трепетни пръсти,

яхнах двете крила на пегаса,

и от мене, сладък и гъстък,

светъл словесен порой се разнася.

 

Настървено подреждам две строфи,

но се вижда, че нещо не стига -

дали музата ми беше кофти,

или че не хванах авлигата...

 

Има, има в тази история

нещо, което се моли за прошка

и няма никога да се повтори -

писах днес с перо от кокошка.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...