***

Нещо се разбърка времето

и на перваза ми, тук на балкона,

след дъжда, след вятъра временен

кацна пух от боне на кокона.

Чух как в мен нещо въздиша.

Изведнъж нечий глас ми говори:

"Ей ти птиче перо! Да напишеш

най-красивата своя история!"

Хванах музата с трепетни пръсти,

яхнах двете крила на пегаса,

и от мене, сладък и гъстък,

светъл словесен порой се разнася.

Настървено подреждам две строфи,

но се вижда, че нещо не стига -

дали музата ми беше кофти,

или че не хванах авлигата...

Има, има в тази история

нещо, което се моли за прошка

и няма никога да се повтори -

писах днес с перо от кокошка.