Aug 8, 2025, 11:59 AM

***

  Poetry
181 0 0

Нещо се разбърка времето

и на перваза ми, тук на балкона,

след дъжда, след вятъра временен

кацна пух от боне на кокона.

 

Чух как в мен нещо въздиша.

Изведнъж нечий глас ми говори:

"Ей ти птиче перо! Да напишеш

най-красивата своя история!"

 

Хванах музата с трепетни пръсти,

яхнах двете крила на пегаса,

и от мене, сладък и гъстък,

светъл словесен порой се разнася.

 

Настървено подреждам две строфи,

но се вижда, че нещо не стига -

дали музата ми беше кофти,

или че не хванах авлигата...

 

Има, има в тази история

нещо, което се моли за прошка

и няма никога да се повтори -

писах днес с перо от кокошка.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...