8.08.2025 г., 11:59

***

180 0 0

Нещо се разбърка времето

и на перваза ми, тук на балкона,

след дъжда, след вятъра временен

кацна пух от боне на кокона.

 

Чух как в мен нещо въздиша.

Изведнъж нечий глас ми говори:

"Ей ти птиче перо! Да напишеш

най-красивата своя история!"

 

Хванах музата с трепетни пръсти,

яхнах двете крила на пегаса,

и от мене, сладък и гъстък,

светъл словесен порой се разнася.

 

Настървено подреждам две строфи,

но се вижда, че нещо не стига -

дали музата ми беше кофти,

или че не хванах авлигата...

 

Има, има в тази история

нещо, което се моли за прошка

и няма никога да се повтори -

писах днес с перо от кокошка.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...