2 sept 2019, 13:58  

22.09.2017. (експромт)

566 3 0

22.09.2017.

(експромт)

 

Сиви облаци надвисли

всеки миг ще завали...

Тъжно бродят, тъжни мисли,

мъкнат есенни мъгли...

 

И от тук натам: какво ли,

и къде ли по Света?!...

Ще оставим ли в неволи

да ни води Есента!?...

 

Но като в онази притча

с глупавите синове,

помощ няма да притича

с есенните ветрове...

 

И сами ще трябва значи

из мъглите щем--нещем,

даже буря да ни влачи

Пътят си да изберем!...

 

... А преминали мъглите

и във Есента Живот

да намерим... И честити

да се радваме на плод...

 

Есента

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...