22.09.2017.

(експромт)

Сиви облаци надвисли –

всеки миг ще завали...

Тъжно бродят, тъжни мисли,

мъкнат есенни мъгли...

И от тук натам: какво ли,

и къде ли по Света?!...

Ще оставим ли в неволи

да ни води Есента!?...

Но като в онази притча

с глупавите синове,

помощ няма да притича

с есенните ветрове...

И сами ще трябва значи

из мъглите щем--нещем,

даже буря да ни влачи

Пътят си да изберем!...

... А преминали мъглите

и във Есента Живот

да намерим... И честити

да се радваме на плод...

Есента