2.09.2019 г., 13:58  

22.09.2017. (експромт)

558 3 0

22.09.2017.

(експромт)

 

Сиви облаци надвисли

всеки миг ще завали...

Тъжно бродят, тъжни мисли,

мъкнат есенни мъгли...

 

И от тук натам: какво ли,

и къде ли по Света?!...

Ще оставим ли в неволи

да ни води Есента!?...

 

Но като в онази притча

с глупавите синове,

помощ няма да притича

с есенните ветрове...

 

И сами ще трябва значи

из мъглите щем--нещем,

даже буря да ни влачи

Пътят си да изберем!...

 

... А преминали мъглите

и във Есента Живот

да намерим... И честити

да се радваме на плод...

 

Есента

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...