2 сент. 2019 г., 13:58  

22.09.2017. (експромт)

565 3 0

22.09.2017.

(експромт)

 

Сиви облаци надвисли

всеки миг ще завали...

Тъжно бродят, тъжни мисли,

мъкнат есенни мъгли...

 

И от тук натам: какво ли,

и къде ли по Света?!...

Ще оставим ли в неволи

да ни води Есента!?...

 

Но като в онази притча

с глупавите синове,

помощ няма да притича

с есенните ветрове...

 

И сами ще трябва значи

из мъглите щем--нещем,

даже буря да ни влачи

Пътят си да изберем!...

 

... А преминали мъглите

и във Есента Живот

да намерим... И честити

да се радваме на плод...

 

Есента

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...