31 may 2007, 7:33

222 светли дни 

  Poesía
593 0 0
                                               
                                                       222 светли дни

                                    .... Тихо Слънцето спи...
                                          преди век.
                                          Тъжен океан - спокоен и червен,
                                          страстна милувка - погреб от сатен...
                                          Заради мечтите си все още живея,
                                          заради желанията си не мигвам през нощта...
                                          Истината на края на света...
                                          Желая тази нощ да е вечна.
                                          Мракът изтъня - там брегове на слънчево море...
                                          О, как искам със Слънцето да заляза,
                                          спейки,
                                          мечтаейки,
                                          плачейки,
                                          обичайки.... с Теб!...                                          Тъгата е ноточено острие.
                                         Ще се отрека от моя Бог.
                                          Бих минала през хиляди луни,
                                          дори да няма къде да отида -
                                          222 светли дни ще бъдат от нощта желани.
                                          О, Градинарю,
                                          защо Ангелите падат първи?...

© Айбигел айбигел Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??