222 светли дни

Poesía

860 0 0

                                                       222 светли дни

                                    .... Тихо Слънцето спи...
                                          преди век.
                                          Тъжен океан - спокоен и червен,
                                          страстна милувка - погреб от сатен...
                                          Заради мечтите си все още живея,
                                          заради желанията си не мигвам през нощта...
                                          Истината на края на света...
                                          Желая тази нощ да е вечна.
                                          Мракът изтъня - там брегове на слънчево море...
                                          О, как искам със Слънцето да заляза,
                                          спейки,
                                          мечтаейки,
                                          плачейки,
                                          обичайки.... с Теб!...                                          Тъгата е ноточено острие.
                                         Ще се отрека от моя Бог.
                                          Бих минала през хиляди луни,
                                          дори да няма къде да отида -
                                          222 светли дни ще бъдат от нощта желани.
                                          О, Градинарю,
                                          защо Ангелите падат първи?...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0