222 светли дни

Poetry

864 0 0

                                                       222 светли дни

                                    .... Тихо Слънцето спи...
                                          преди век.
                                          Тъжен океан - спокоен и червен,
                                          страстна милувка - погреб от сатен...
                                          Заради мечтите си все още живея,
                                          заради желанията си не мигвам през нощта...
                                          Истината на края на света...
                                          Желая тази нощ да е вечна.
                                          Мракът изтъня - там брегове на слънчево море...
                                          О, как искам със Слънцето да заляза,
                                          спейки,
                                          мечтаейки,
                                          плачейки,
                                          обичайки.... с Теб!...                                          Тъгата е ноточено острие.
                                         Ще се отрека от моя Бог.
                                          Бих минала през хиляди луни,
                                          дори да няма къде да отида -
                                          222 светли дни ще бъдат от нощта желани.
                                          О, Градинарю,
                                          защо Ангелите падат първи?...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0