222 светли дни
859
0
0
222 светли дни
.... Тихо Слънцето спи...
преди век.
Тъжен океан - спокоен и червен,
страстна милувка - погреб от сатен...
Заради мечтите си все още живея,
заради желанията си не мигвам през нощта...
Истината на края на света...
Желая тази нощ да е вечна.
Мракът изтъня - там брегове на слънчево море...
О, как искам със Слънцето да заляза,
спейки,
мечтаейки,
плачейки,
обичайки.... с Теб!... Тъгата е ноточено острие.
Ще се отрека от моя Бог.
Бих минала през хиляди луни,
дори да няма къде да отида -
222 светли дни ще бъдат от нощта желани.
О, Градинарю,
защо Ангелите падат първи?...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Айбигел айбигел Всички права запазени
