17 ago 2014, 19:33

* * * 

  Poesía » De amor
667 0 3

                * * * 

Дори насън да те отричам,

дори в съня си да ме мразиш ти,

аз без да искам те обичам

и щастлив изглеждам без мечти.

 

Дори със тебе да не бъда,

дори от мен да се откажеш ти -

аз пак ще търся тази си заблуда

и пак ще плача с твоите очи.

 

Живота ми дори да бъде кратък,

да липсвам в твоите мечти дори...

Аз пак ще се усмихвам някак -

просълзен от слънчевите залези.

               Любовта красиво чувство е нали?

               Но винаги поражда тя сълзи...

 

1995 г.

              

© Гео Лански Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Найстина красив стих!Любовта е мъка ,сълзи но понякога незнайно защо и още нещо!Поздрави!!!
  • О, да, сигурно е, че поражда сълзи, но защо толкова МНОГО я търсим и искаме...и стихове дори пишем в заради нея...хубав стих...поздрави от мен!
  • Прав си, Гео! Красиво чувство е любовта, но минава през сълзи, или завършва с такива. Поздравявам те за интересните размишления, поднесени в поетична форма!

    ...И - знаеш още какво...

    Сърдечен поздрав: Мисана
Propuestas
: ??:??