* * *
* * *
Дори насън да те отричам,
дори в съня си да ме мразиш ти,
аз без да искам те обичам
и щастлив изглеждам без мечти.
Дори със тебе да не бъда,
дори от мен да се откажеш ти -
аз пак ще търся тази си заблуда
и пак ще плача с твоите очи.
Живота ми дори да бъде кратък,
да липсвам в твоите мечти дори...
Аз пак ще се усмихвам някак -
просълзен от слънчевите залези.
Любовта красиво чувство е нали?
Но винаги поражда тя сълзи...
1995 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гео Лански Всички права запазени
