Във тленната си красота израснах
и се превърнах в ален, чуден цвят,
и сякаш в миг с душата си се сраснах,
пред мен яви се нов, жадуван свят.
Преродиха се очите в зрящи,
които виждат в твойте две очи.
Те се взират, пламенни, горещи
и улавят във сърцето чувствени следи.
И като феникс днес съм жива,
неугасваща във вечността,
защото винаги ще съм щастлива,
защото аз съм любовта!
© Петя Боянова Todos los derechos reservados