Във тленната си красота израснах
и се превърнах в ален, чуден цвят,
и сякаш в миг с душата си се сраснах,
пред мен яви се нов, жадуван свят.
Преродиха се очите в зрящи,
които виждат в твойте две очи.
Те се взират, пламенни, горещи
и улавят във сърцето чувствени следи.
И като феникс днес съм жива,
неугасваща във вечността,
защото винаги ще съм щастлива,
защото аз съм любовта!
© Петя Боянова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Браво