20.11.2007 г., 11:43  

* * *

935 0 9
 

Във тленната си красота израснах

и се превърнах в ален, чуден цвят,

и сякаш в миг с душата си се сраснах,

пред мен яви се нов, жадуван свят.

 

Преродиха се очите в зрящи,

които виждат в твойте две очи.

Те се взират, пламенни, горещи

и улавят във сърцето чувствени следи.

 

И като феникс днес съм жива,

неугасваща във вечността,

защото винаги ще съм щастлива,

защото аз съм любовта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Боянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...