Ще дойде ден - ще има справедливост!
Но този ден, уви, е тъй далеч!
А страдайки от болестна наивност,
ти още вярваш - всеки е човек!
Добре де, хора има - единици!
Двукраките обаче, виж, са бол!
Превзели са света тез паразити,
И де що мърда - правят го на сол!
А сили докога? И ти не знаеш..
Дордето стигнат, мислиш си наум..
А после - право към безкрая,
Там някъде, далеч от всеки шум..
© Анита Йончева Todos los derechos reservados