29 ago 2015, 19:46

29.08.2015 @

  Poesía » Otra
1.4K 2 1

Ще дойде ден - ще има справедливост!
Но този ден, уви, е тъй далеч!
А страдайки от болестна наивност,
ти още вярваш - всеки е човек!

 

Добре де, хора има - единици!
Двукраките обаче, виж, са бол!
Превзели са света тез паразити,
И де що мърда - правят го на сол!

А сили докога? И ти не знаеш..
Дордето стигнат, мислиш си наум..
А после - право към безкрая,
Там някъде, далеч от всеки шум..

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анита Йончева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...