29 авг. 2015 г., 19:46

29.08.2015 @

Поэзия » Другая

1.5K 2 1

Ще дойде ден - ще има справедливост!
Но този ден, уви, е тъй далеч!
А страдайки от болестна наивност,
ти още вярваш - всеки е човек!

Добре де, хора има - единици!
Двукраките обаче, виж, са бол!
Превзели са света тез паразити,
И де що мърда - правят го на сол!

А сили докога? И ти не знаеш..
Дордето стигнат, мислиш си наум..
А после - право към безкрая,
Там някъде, далеч от всеки шум..

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4.1K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.8K 5.0