14 sept 2013, 19:54

* * *

  Poesía
491 2 0

Стоя пред листа празен,

и искам да му споделя.

Да му кажа за живота ми напразен,

за моята постеля.

Че няма на кой мъката си да изкажа 

в няколко пасажа.

Как се влюбих и обичам безрезервно,

най-грешния човек.

Лъжите му преглъщам всекидневно

и деня превръща се във век.

Как го гледат моите очи, 

а неговият поглед все мълчи и мълчи.

Разказах всичко на листа бял,

а после смачках го и хвърлих го без жал.

Никой да не разбере

на мен душата ми какво дере...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Джамова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...